Животът в Мароко е немислим без чая, търговията – също. Търговците го използват за нещо като уелкъм дринк. В заведенията пък го сервират като комплимент в края на обяда.
Мароканският чай е всъщност зелен чай с много мента.
Специфичният му вкус идва именно от ментата, която на тези географски ширини има много силен, наситен аромат, а полезните й свойства са в по-голямо от обикновеното изобилие.
Както във всяка типична национална чаена церемония, основният реквизит и тук са чайникът, чашите и подносът, на който се подреждат. Чайникът и подносът са метални, изкусно гравирани и излъскани до блясък. Чаят често се налива пред госта с висока струя в красиви малки стъклени чашки без дръжка. Напитката задължително
трябва да образува пяна от мехурчета на повърхността.
Вкусът й е гъсто-сладък. Приготвянето, наливането и сервирането на чая са дейности, отредени предимно за мъжете.
Сред туристите напитката е известна с прозвището „берберското уиски”. Тук пиенето й винаги е
свързано с усещането, че си добре приет.
Навсякъде, където групата ни пи чай, той ни биваше поднесен без да сме го поръчвали. Знайте, че ако откажете поднесената чаша чай, ще нанесете голяма обида на мароканеца.
Интересно е, че чаят не е толкова стара традиция в Мароко, където всичко е хилядолетно старо. Датира някъде от началото или средата на XIX век (според различните източници, в които срещнах това твърдение) и е
въдворена от британците, които търгували със зелен чай,
но искали да търгуват повече и толкова повече. Мароканците пък възприели зеления чай, като намерили за много сполучлива комбинацията му с мента.
Оттогава времето тук тече на глътки…
Текст: Мирослава Иванова
Снимки: Циферблат
Пътуването до Мароко е осъществено с туристическа агенция Welcome Travel
Прочетете и Медината на Маракеш / Площадът Джемаа ел Фна
Ако искате да разкажем за вашата дейност или да посетим вашето място и да ги представим точно както са ни харесали те, пишете ни на office@tsiferblat.bg