Речник на литературните термини ли?

  Анафора, епифора, елипса, метафора, метонимия, синекдоха. А също и: сравнение, хипербола, олицетворение, литота…

Списъкът със стилистични фигури и тропи може да бъде продължен, но знаем ли какво означават тези понятия и можем и да ги разпознаваме в художествените произведения?

Когато някой „запецнеше“ на изпита по литературознание в университета, преподавателят ни го подканваше така: „Говори, говори, говори! – аз притварям очи и те слушам…“ И добавяше: „Както е казала поетесата. Макар и в съвсем друг контекст“.

Давам този пример, защото той е показателен колко небуквално се говореше в точно тази академична среда. Разбира се хубаво беше, „запецналият“ студент поне да знае коя е цитираната поетеса…

И тъй – на изпита по литературознание трябваше да се справим с две задачи. Едната – да „развием“ устно теоретичен въпрос от конспекта, втората – да „открием“ колкото се може повече тропи и фигури в някоя лирическа творба, която също изтегляхме от изпитните „билети“.

Подготовката и за двете задачи беше невъзможна без

„Речник на литературните термини“.

Този речник, особено ако е по-солидно издание, може да се използва не само като справочна литература, но и да се чете като учебник и книга. Термините, които се разясняват на страниците му са свързани не само с въпросните похвати на литературния език и художествения стил, но и с жанровото многообразие и различните социални и исторически влияния върху литературата. В него се проследява и обособяването и въздействието на литературни тенденции, дефинира се съдържанието на естетическите категории и пр. Изданието, с което аз разполагам на „Наука и изкуство“ от 1980 година, съдържа повече от 1400 литературоведски термини и понятия. Друго предимство на речника е, че обясненията на много от тях са съпътствани от примери.

За да покажа колко е интересно наистина това съдържание, отварям речника на произволно място и попадам на:

МЕТАБОЛА: (гр. metabole – промяна) Стилна фигура, при която една дума се повтаря след няколко други, за да се наблегне върху нея и да се засили впечатлението. Напр.: „Пролет моя, моя бяла пролет…“ (Н. Й. Вапцаров, Пролет)

СУБРЕТКА: (фр. soubrette – лицемерка, преструванка) Весела, енергична прислужница, която участва като действащо лице във френската комедия през XVII в. и има роля да се надсмива над глупавите си господари в пиесата. Тя проявява оптимизъм в най-трудните моменти и със своята подвижност и енергичност оживява комичното действие. Най-добре могат да се видят чертите в ролята на субретката в комедиите на Молиер. Субретка е Дорина в „Тартюф“. В тази комедия тя иронизира господаря си Оргон и неговата майка госпожа Пернел, най-добре разкрива лицемерието на Тартюф, вдъхва вяра на изпадналата в отчаяние Мариана, дава полезни съвети и служи като действена спойка между положителните лица в комедията. Субретка е и Тоанета в „Мнимият болен“, Никол в „Еснафинът дворянин“, също комедии от Молиер.

***

РЕСУРС: Разпознаването на стилистичните фигури и тропи е част от културата на пишещите и четящите.

Със сигурност за авторите е по-лесно да ги употребяват, отколкото да ги разпознават и със сигурност възниква въпросът необходимо ли е творческото писане да бъде толкова информирано и начетено? Отговорът е „Да“. То е част от уважението към литературата. Разбира се, че не е необходимо да заучаваме фигури и тропи така, сякаш ще се явяваме на изпит по литературознание. Но е добре да знаем, че те съществуват и наистина да можем да боравим с най-употребяваните от тях. И теоретично.

 

Мирослава Иванова, редактор, Циферблат