Помощ от писател – Джоан Харис

  Преди време прочетох следващите разсъждения на тема „разказ“, написани от авторка, по-позната с репутацията си на романист. Думите й ми се сториха доста неконвенционални, шарени и подкрепящи. Бих ги насочила както към начинаещи, така и към опитни автори. Преписвам ги дословно в следващия дълъг цитат, за да се възползвате от тях и вие.

„Прекрасно е, че след период на затишие разказът най-после се завръща. Хубавият разказ – а те са много – често се задържа в съзнанието ни по-дълго от един роман. Той може да ни стъписа, да ни запали, да ни просветли и да ни трогне повече от по-дългите творби. Разказът често смущава, плаши или разтърсва. Той поставя въпроси, докато повечето романи се стремят да дават отговори. От всички книги, които съм чела и обичам, тъкмо разказите са онези, които си спомням най-добре, тези живи, анархични надзъртания в различни светове, в душите на различни хора.

Някои от тях ме вълнуват и до днес. Още се тревожа за пешеходеца на Рей Бредбъри. Още плача на „Роза на Еклесиаста“ на Роджър Зелазни. Още потръпвам, когато си спомня „Хубав живот“ на Джеръм Биксби. И всеки път, когато се качвам в метрото ме обзема чувството на неразумно безпокойство, което до голяма степен се дължи на разказ, озаглавен „Метро на име Мьобиус“, макар че съм го чела на дванайсет години и вече дори не помня името на автора.

Лично за мен писането на разкази е трудно и бавно. Да побереш една идея в такъв малък формат, да я изложиш пропорционално, да намериш верния тон – това ме измъчва и обърква. Мога да напиша и за ден четири-пет хиляди думи, ако са част от роман, но за да ги превърна в завършен разказ, са ми нужни две седмици. Моите разкази най-често са експерименти също като домашното вино на дядо ми. Успехът никога не е гарантиран, понякога разказът се получава, а понякога издъхва на листа като прекалено дълъг виц без поанта по причина, която все като че ли не успявам да открия. Но те ми доставят наслада. Наслаждавам се на възможностите, на разнообразието, на предизвикателството. Аз пиша – или се опитвам да пиша – разкази от дете години. Сега за пръв път ги публикувам в сборник.“

Джоан Харис, предговор на книгата „Истории оттук-оттам“, Джоан Харис, издателство Прозорец, 2007 година

РЕСУРС:  Думите на Харис могат да послужат на всички, които правят първите си стъпки в прозата, а те най-често са в жанра на разказа.

Изглежда живеем във време на подем на романа, и българската литература също е доказателство за този процес. Но нека не забравяме, нека не забравяме: всеки романист се надява да бъде признат за добър разказвач – и творчески, и жанрово.

Мирослава Иванова, редактор, Циферблат