Градините на Мажорел

   Една особена тишина се образува във високите тунели от бамбукови насаждения, а после тръгва да се стеле над алеите и съпровожда посетителите донякъде…

Историята на градините на Мажорел, чудно място в сърцето на Маракеш, започва от Нанси, Франция, където през 1886 година се ражда Жак Мажорел. Баща му е авторитетен дизайнер на мебели и учител, а по думите на биографите му,

семейната среда на Мажорел била цяла „артистична вселена”. 

Академията в Париж го формира като художник, но ключов момент в развитието му е досегът с ислямския свят. Интересът към тази култура се отключва по време на пътуване до Египет през 1910 г., където Мажорел остава да живее за кратко.

Бил артистичен човек с деликатно здраве, поради което е освободен от военна служба. Пристига в Мароко през 1917 г. и известно време прекарва в Казабланка, но е „прогонен” от влажния климат на „френския“ град. После се мести в Маракеш и първоначално се установява в медината. Тук, както сам Мажорел казва,

заварва „плодороден и щастлив живот”,

част от който става и самият той. Започва да рисува улични сцени и портрети на местните хора. В работата си на художник е вдъхновен и от тукашните занаятчии. През следващите години пътува във вътрешността на Мароко и пресъздава в рисунки живота в селата. Автор е и на плакати, които представят Мароко като туристическа дестинация.

Мястото, на което днес се разполагат постройките и градините, французинът купува през 1923 г., като постепенно го разширява. Така, за няколко десетилетия създава най-забележителното от своите произведения на изкуството – живописна, пищна и екзотична ботаническа градина. Към т. нар. живи композиции той имал интерес още от дете. През целия си живот е колекционирал растения, участвал е в ботанически експедиции и обменял редки екземпляри с ботаници от цял свят.

Работата на художника била, както сам е казвал, да „оркестрира” тази жива творба.

Градината в Маракеш е отворена за посетители през 1947 г., а парите от входната такса отивали за поддръжката й. През цялото време, докато се разхождах тук,

имах чувството, че съм потънала в берберски дрешник.

Синьото по сградите и фонтаните е точно като това на типичните джелаби на хората от пустинята, жълтото – като бабушите от козя кожа, оцветена с естествено багрило от шафран. Третият цвят в ансамбъла е този на самите растения – зеленото.

През 1937 година Мажорел боядисал вилата си в наситения син цвят, на който околната растителност силно констратира. Казват, че художникът заимствал цвета от украсата на мароканската керамика, както и от джелабите. Впрочем подобно преливане, в случая на цветове, както и смяната на предназначения, са характерни за развитието на изкуствата. Техники и съдържания от едни изкуства са „прескачали“ в други по време на цялата история на човечеството.

Днес мнозина наричат индиговото берберско синьо, „синьото на Мажорел”…  

Житейски перипетии и разклатено здраве изпращат художника на лечение в Париж през 1961-ва. Мажорел умира на следващата година без да се завърне или да се сбогува с Мароко. А градините… След смъртта на своя създател, градините започнали да пустеят. Докато съдбата не им намерила друг стопанин.  

По време на своето първо пътуване до Маракеш през 1966 г., Ив Сен Лоран и неговият дългогодишен партньор Пиер Берже откриват градините на Мажорел и се влюбват в тях. Градините продължавали да бъдат отворени за посетители, но били почти пусти.

Лоран и Берже започват да идват тук всеки ден. Дочуват и за проекта тук да бъде издигнат хотел. От съвсем човешки, но и артистичен порив, решили да спасят мястото, като станат негови собственици.

Постепенно обогатили градините с нови растения, възстановили и възкресили за нов живот постройките, създадени от техния сънародник. Студиото на художника Мажорел превърнали в музей на берберското изкуство, в който Лоран и Берже изложили и собствените си колекции от предмети. 

Приживе Ив Сен Лоран споделял, че цветовете в това пространство често пъти са се превръщали в източник за неговото собствено вдъхновение.

След смъртта му, в градините на Мажорел е издигнат малък мемориал в негова памет. Днес мястото продължава да става все по-популярно сред туристите, а със стопанисването се занимава френската фондация на дизайнера. През 2010 г., улицата в Маракеш, на която се намират градините на Мажорел, е именувана „Ив Сен Лоран”.

Съвет към туристите: Някой казват,  че половин час бил достатъчен, за да се обиколят градините. Отделете им повече време. Не само за да се разходите бавно и спокойно из това забележително и артистично цветно творение, но и за да разгледате музея на берберското изкуство или просто да си починете. Калкулирайте и обстоятелството, че всяко от растенията тук е екзотично и „иска” да го снимате.

Текст: Мирослава Иванова

Снимки: Циферблат

Пътуването до Мароко е осъществено с туристическа агенция Welcome Travel

Прочетете и Площадът Джемаа ел Фна 

 Ако искате да разкажем за вашата дейност или да посетим вашето място и да ги представим точно както са ни харесали те, пишете ни на office@tsiferblat.bg