Троянски манастир

   Троянският манастир е разположен в изключително красива планинска местност между селата Орешак и Черни Осъм, на 4 километра от Троян. Фактът, че по Великден тук нюансите на зеленото са повече, отколкото на всяко друго място през пролетта, не е достатъчен, за да хванете пътя за насам. Прибавете и въздуха, който може да ви опие и сливовата ракия, която пък би ви отрезвила от градския стрес. Шумът е само от придошлата пролетна река, гората и птиците.

А ето я и манастирската история…

Някъде в самото начало на ХVІІ век тук живял отшелник с ученика си. Духовникът станал известен в околността, при него започнали да идват много хора и скоро били построени монашески килии. Веднъж по тези места минал атонски монах. Пътят му бил за Влашко, където трябвало да занесе копие на хилендарската чудотворната икона „Богородица Троеручица“. Когато атонецът решил да си тръгне, конят му отказал да върви. Според някои легенди добичето дори си счупило крака. На следващия ден това се повторило. Монахът приел случките за знак, че иконата трябва да остане на това място,

оставил Триръката Богородица тук и продължил пътя си сам.

Храмовият празник на Троянския манастир „Успение Богородично“ е на датата на едноименния християнски празник, по-популярен като Голяма Богородица. Тогава със специално шествие чудотворната икона на божията майка се пренася до мястото, където според легендата конят на атонския монах си бил счупил крака и така посочил, че иконата трябва да остане тук. На това място е построен малък параклис, намира се на около 300 метра от обителта. За Голяма Богородица тук се стичат хиляди хора от цялата страна. Смята се, че

който докосне иконата по време на шествието

ще се радва на здраве и благополучие през цялата година. Предишни години, службата на храмовия празник много често се ръководеше от вече покойния патриарх Максим, който впрочем е роден близо до манастира. Дядо Максим е един от най-видните орешачани, с гордост отбелязват месните хора.

А Богородица Троеручица, освен че има тази чудодейна сила да сбъдва поисканото, може и нещо повече –

да разбира кое е най-доброто за всеки.

Манастирът има два двора и продължава да се отличава с онова, което специалистите наричат „забележително стилово единство на архитектурата“. В първия, северния двор, в който по каменна пътечка влиза посетителят, са разположени постройките, които днес са хотелска част.

Във втория двор на обителта е разположена

голямата кръстокуполна църква „Успение Богородично“

Вярващите идват тук и за дълбок поклон пред църковното изкуство.

Захари Зограф пристига в обителта като утвърден стенописец и изобразява тук за първи път композицията „Колелото на живота“. Стенописът е на външната входна фасада и отразява кръговрата и преходността на човешкия живот. Иконописецът

за първи път рисува и светите братя Кирил и Методий.

Работите на Зограф са характерни с неговите интересни творчески решения и морално-етични внушения. Един от много интересните стенописи е този на Страшния съд (разположен на западната външна фасада), където и грешниците, и тези, които ги съдят, са в устата на една голяма ламя.

Да не говорим, че по стенописите на художника може да бъде направен пълен анализ на актуалната за онова време мода, понеже зографът е изобразявал много документално светски личности. Тук той оставя един от общо трите си автопортрета. Интересно е, че цветята, които украсяват фризовете на външните фасади, се появяват като украси и върху стомните на

прочутите троянски майстори-грънчари

Това, колко значимо нещо е манастирът, личи и по нарасналото самочувствие на еснафа през Възраждането. Майсторите казвали: „Аз го правя черква, то става манастир!“ В съзнанието на занаятчията „манастир“ не означавало само вяра, но и красота. За същите тези майстори красивата жена била „хубава като икона“. В манастирите, домовете на нашата вяра,

религиозното чувство се допълва от красотата на творението на майсторски ръце.

Така е било и така ще бъде.

Друга особеност на тази обител е нейното

славно революционно минало

Тук през януари 1872 г. Васил Левски основава революционен комитет, начело на който застанал игуменът Макарий. По това време вече били изградени и двата скита, съставящи целия днешен манастирски комплекс – „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Никола“. Скитът „Свети Никола“ бил използван като склад на оръжие.

Сега посетителите могат да разгледат стаята със скривалището на Дякона.

Спорно е дали Левски е използвал скривалището, което представлява един шкаф без дъно, отвеждащ направо в планината. Манастирът е бил и последната свободна обител за Апостола. Именно оттук той тръгва за Къкрина, която ще се окаже и началото на неговата голгота.

Игумените на всяка света обител още от прастари времена са се стремели да допринесат за развитието на тези домове на вярата по различни начини според особеностите на епохата и

според уклоните на собствените си личности

За да ви илюстрирам това, ще ви върна и в старата история на Троянския манастир. Един от игумените, които били дълго на този пост, е Партений. Той започнал да се грижи за манастира около 1785 г. и го управлявал повече от 30 години. Партений направил редица подобрения на постройките и решил да издигне висок каменен зид около манастира. За направата на оградата извикал майстор-ковач от Сопот. Понеже на ковача престояла дълга работа, той и жена му се заселили в близост до обителта. Тук на сопотчанина му се родил син и от уважение към игумена майсторът му дал името Партений. По-късно игуменът изпратил момчето да учи в Киевската духовна семинария. Когато роденият в близост до портите на троянската обител Партений Белчев се завърнал от странство, той отишъл в родния град на родителите си – Сопот.

Там Партений става един от учителите на Вазов.

В очерка си „Даскалите“ патриархът на литературата ни го описва като строг човек, който обичал да се „отклонява от урока“ и да разказва на учениците си за „студенческия си бит“. Партений Белчев, учителят на Вазов, е първият, който посява у бъдещия писател любовта към руските поети и писатели.

Любопитно е, че Троянският манастир присъства и в книгата „Три войни и мир“ с една интересна снимка от 1934 година, направена във вътрешния двор на манастира. Вторият от ляво надясно на снимката е Минко Хитров. Човекът, който държи шапка в ръка, е Константин Хаджикалчев. До него е архимандрит Климент Коевски, игумен на Троянския манастир от 1909 до 1951 г.

Текст: Мирослава Иванова

Снимки: Циферблат