Птичи „гнезда“ на 17 века

„Над сто птици „гнездят“ тук и така… вече 17 века. Птичите, фигуралните и представляващите цели сцени антични мозайки, които се простират наоколо, са общо 2 000 квадратни метра!

Обута в калцуни, внимателно пристъпвам по прозрачните подове

над и покрай това невъобразимо ахреологическо богатство. Намирам се на бул. Княгиня Мария Луиза № 2 в Пловдив, днешният адрес на Епископската базилика на Филипопол, чиито останки, реставрирани и консервирани, са превърнати в Посетителски център. Базиликата впрочем е най-големият раннохристиянски храм, разкрит по нашите географски ширини. Била е построена върху останките на още по-стар езически храм.

„В огромната Римска империя, жителите на Филипопол единствени имали специален глагол, който означавал „правя мозайки“ – μουσόω (музоо).

Тази дума е доказателство, че мозаечното изкуство процъфтявало тук. И през езическия, и през християнския период, обществени бани, частни вили и базилики, били украсявани с мозайки, изобразяващи геометрични орнаменти, митологични персонажи, птици. Местните майстори били висококвалифицирани и ефикасни.“

Чрез такива, кратки, любопитни и разбираеми текстове,

изложени със снимки върху информационни табла, посетителите научават най-важното за историята на мястото. Ще попаднете и на сцени, прожектирани върху стените, които изобразяват живота на Филипопол, както и на такива, които разкриват процеса на изграждането на мозайките. Съвсем по обикновеному ще ви кажа, че мозаечното изкуство изглежда пленително. Толкова ме удивява стремежът към естетика на старите хора! И какво чувство за пространство! Малките камъчета, които изграждат мозайките се наричат тесери, срещала съм множественото число на думата – тесери като синоним на мозайка.

На второто ниво на Посетителския център има „Зона на откривателя“, прилича на детски кът и приканва сами да разкрием някои от загадките на мястото. На второ ниво е разположен и най-големият „килим“ от птичи гнезда. На интерактивно табло можете да научите вида на всяка от птиците, любопитни факти за нея, разпространението й, както и какво е било нейното предназначение в живота на Римската империя. Със сканиране на кюар код бихте могли да създадете и персонализирана картичка на телефона си със съответната птица.

Впрочем доста от птиците са вече символично „осиновени“

срещу определена сума пари. Жест, който превръща осиновителите в дарители за период от време. Освен полза за стопанисването на мозайките, дарението носи и редица привилегии като например името, лично или фирмено, да стои под осиновената птица на страницата на Базиликата в интернет. И не мислете, че „това никой не го гледа“. Напротив, напротив. На мен например ми беше интересно да забележа, че птицата, наречена Вдъхновяваща е осиновена от издателска къща „Хермес“, птица Дръзката – от Българска фондова борса, а тази с име Изкласилият – от Випуск 1988 на ПМГ „Академик Никола Обрешков“ в Разград. Свободна за осиновяване е Вирниопашко…  Дарителите могат също да използват птичата мозайка като свой придружаващ визуален знак. Цялата, признавам, доста оригинална кампания се нарича „Подари си птица“, а организаторите я интерпретират и с популярния израз за „птичето, което каца на рамото“…

Очевидно тукашните мозайки вече са вдъхновили художници и дизайнери и това личи например по част от интериора на Посетителския център. Особено ме впечатли

огромната композиция с птичи медальони,

разположена над стълбището между двете нива на центъра. Мозайките вече са въплътени и в голям набор от сувенири – от картички и керамични чаши до бижута и предпазни маски.

За целия този проект работят успешно Фондация „Америка за България“, Община Пловдив, Министерството на културата. В този ред.

Любопитно е, че мястото е на път да се превърна в културен паметник на ЮНЕСКО.

Прочетете и Въжен парк Лаута

Мирослава Иванова

Снимки: Циферблат