Язовирите са медитативни пространства, край които човек се омиротворява по някакъв необясним и напълно естествен начин.
Но не всички от тях.
Убедена съм, че
Голям Беглик е един от шампионите-чудотворци,
около чиито брегове са разтоварени, и моментално изчезнали някъде, огромни количества отпадъци от тревожност, напрежение и стрес. Тук можете да се прочистите от градските шлаки, без да полагате никакви усилия за това.
Гористите краища на язовира се използват за свободно къмпингуване. И Циферблат беше тук, на палатка, само за една нощувка и една полудневна разходка…
Ако имате възможност да останете за по-дълго, може използвате времето за риболов, велотуризъм или пешеходни преходи, които да ви срещнат с огромни мравуняци и плаващи калинки. Може и просто да берете билки или пък с варио обектива
да наблюдавате съседите на отсрещния бряг.
Също и да се насладите на вдадените във водата дървета, които с времето са се превърнали в своеобразни артефакти.
А вечер, с повече късмет, какъвто имахме ние –
да слушате родопска гайда и песен, идващи от някоя от компаниите.
Медитативното уединение край язовира може да редувате с включване в различни компании. Някои от тях се образуват само от едно семейство с деца, други са по-многобройни и тематично създадени – от колеги, от съседи, от родители, оставили децата си на лагер и пр.
Само, само се наканете да дойдете насам.
Прочетете и Горски център Чатъма
Текст: Мирослава Иванова
Снимки: Циферблат