Къщата на Иван Хаджийски ли?

   След официалното му отриване през 2012 година, паметникът от снимката се е превърнал в една от приветливите емблеми на Троян. Децата се катерят по него, възрастните застават за снимка, и ако имаше как, всеки би направил

едно кръгче с колелото на Иван Хаджийски.

На какво се дължи тази небивала за паметник популярност? Вероятно на факта, че скулптурната фигура е с далеч от грандоманските размери, които бяха почти норма по времето на социализма. Освен това Хаджийски от паметника е стъпил здраво директно на земята, вместо да бъде покатерен на постамент.

Не по-малко важно е самото място, на което се намира композицията –

много комуникативно, в самия център на Троян,

до Музея и срещу общината. Именно мястото обаче е и предпоставка за една не толкова често, но все пак срещана заблуда, в която попадат гостите на града. Някои от тях остават с впечатлението, че „красивата къща“ зад гърба на Хаджийски е… родната му къща.

Всъщност това е сградата на стария турски конак,

строен от тукашния майстор Тотю Михов през 1868 г., сега прилежаща на Музея на народните и художествени занаяти и приложните изкуства. Вероятно е конакът да ви се стори още по-пленителен, съвсем буквално, с припомнянето, че в мазето му е бил захвърлен

самият Захари Стоянов след залавянето му край троянското село Терзийско.

На него дължим едно много осезаемо и точно описание на тази постройка, както и на атмосферата в тогавашния град. Четем ги в „Записки по българските въстания“. Ето два откъса от книгата:

„Троянският затвор не заслужва това име, т.е. той не може да се нарече тъмница, защото е прост яхър или изба, както бива във всяка обикновена къща. За борчлии, за пиенци, хванати нощно време по улицата, той може да бъде доста добър; но за хора комити — не е сгоден. Той няма ни полис, ни малки прозорчета, нито пък друго какво-годе свойство, с което се отличават турските хапусъни. Освен четирите голи и мухлясали стени в тоя мним затвор се намираше още една скъсана рогозчица, хвърлена на голата земя, на която се виждаше, че твърде наскоро са лежели хора, по всяка вероятност комити. За това предположение най-добре свидетелствуваха двата очукани камъци, сложени на едина край на рогозката, които са служели за възглавница. По-нататък стърчеше турски ибрик с пречупена шия, окаден и държан да стои около огъня, дордето е бил още здрав и дордето се е удостоявал да се мъдри на мюдюрския мангал. Повече нищо. Но сега бяха изключителни обстоятелства, комити, дал господ, а затвор няма, можеше да се мине и с тоя, който имаше. Аз бях самовластен господар в това отделение.“

(…)

„Мръкна се вече, часът премина двата по турски; ходжата излезе на горния кат на стълбите, отгдето изчете жално-жално своята вечерна молитва; всичко утихна наоколо, башибозуците очистиха двора един по един с изключение на стражата, която стоеше пред прозореца. Възползуван от нощния мрак, промъкнах се полека до малкото прозорче да подишам чистия балкански въздух и да погледам на светливите звездици, които обсипваха ясното синьо небе и в които намирах някакво си утешение на горчивото и неизвестното. Градът Троян като че беше опустял, като че той да бе град без жители, защото никаква глъчка, никакъв шум не се чуваха, при всичко че нощта беше още в началото си. А всичко това беше знак, че тия разбираха своето критическо положение, познаваха, че съдбата на селото им се държи на иглен връх, че един ничтожен шум, една пиянска песен можеше да ги направи да не осъмнат. А имаше още и това, че щастливият горе-долу гечинмек на троянските жители отдавна възбуждаше ненавист измежду околните голаци турци, които нямаха средства да си купят барут и да си нахранят копоите.“

А що касае къщата на Иван Хаджийски, тя се намира на търговската улица,

точният й адрес е ул. Васил Левски № 41 и може да бъде разпозната по паметната плоча с лика на социолога върху фасадата.

Тя също е прилежаща на Музея на народните и художествени занаяти и приложните изкуства, като след реставрирането й, нейният първи етаж дълго време функционира като заведение. Тук е и документалната фотоекспозиция, свързана с живота на бележития троянец.

Почитателите му могат да се поклонят пред още един негов паметник, по-старият, който се намира в двора училището, носещо името на Хаджийски.

Иван Минков Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 година в Троян.

Загива на фронта като военен кореспондент през 1944-та. Автор е на една от най-важните книги за българина.

Текст: Мирослава Иванова

Снимки: Циферблат