Часовниковата кула в морска Бяла

   Пътят до град Бяла, почти средата на Черноморието, минава покрай какви ли не завършени и незавършени хотели, които сякаш се повдигат на пръсти и напрегнато протягат вратове,

за да могат да обявят, че предлагат гледка към морето.

Какво обаче, ако се озовеш в центъра на Бяла и откриеш, че и тук има часовникова кула?

Изненадата е приятна, особено ако не си идвал насам отпреди 2007 година, когато кулата е била завършена и открита.

Всъщност градският часовник на Бяла представлява параклис, паметник и кула (със скромна височина) в едно.

На първото ниво е разположен параклиса, носещ името на Свети мъченик Трифон. Светецът, покровител на лозята, със сигурност е почитан в тукашния винарски район.

Върху три от страните на кулата пък са поставени големи плочи с изписани върху тях имена на беленци, загинали във войните за национално обединение. После следва часовникът с четири циферблата и накрая – откритата тераса с камбана, купол и кръст. Точно в четири следобед, камбаната отброи четири удара.

Впрочем два месеца преди началото на сезона, Бяла е пълна с бежанци.

Магазините са претъпкани с народ сякаш месецът е август, а не март. Научавам това от една беленка, с която се заговорих до часовника. Част от украинците, които са дошли тук засега са се настанили в имоти на руснаци, които доста са презастроили наоколо. „В Бяла не воюват помежду си“ – казва жената.

Мирослава Иванова