Часовниковата кула в Ботевград

  Ботевградската е последната часовникова кула, издигната във времената на османската империя. Височината й е 30 метра и това я прави най-високата сред всички кули, строени по онова време. Появата на кулата и съдбата на селището, съществувало по тези земи са дълбоко свързани с делата на

високообразования и известен с реформаторския си дух Мидхат Паша.

През 1865 г. пашата прокарва път през прохода Арабаконак и свързва София със Северна България, а село Самунджиево се оказва разположено именно на този път. Нарасналото значение на селището кара пашата да го преименува на Орхание – по името на султан Орхан Гази и да го обяви за град, т.е. център на кааза. Местните хора обаче не харесвали новото име на селището си, избягвали да го наричат Орхание и му казвали просто „каазата“. Проектирането и построяването на кулата става по нареждане на пашата, а средствата идват от турската хазна. Изпълнението е на майстор Вуно Марков от с. Врачеш.

Първият часовников механизъм, който бил поставен в кулата е работа на тримата братя Димкови,

майстори от с. Тешово (Хаджидимовско). Механизмът се пази в историческия музей на Ботевград, но не може да бъде видян, защото се съхранява във фонда на музея, а не в експозиционната му част. Сегашният механизъм е на майстора Илия Ковачев от Габрово.

А кулата… Кулата е наистина прекрасна! С три ясно изразени части е. Започва с квадратна основа, изградена от камък,

която заема почти половината от цялата височина.

Средната част се отличава с вълнообразно огънати бели стени, боядисани през 2013 г. по Оперативна програма „Регионално развитие“. Тази втора част на кулата е увенчана с изрисуван кобиличен корниз,

познат от архитектурата на чорбаджийските пловдивски къщи.

Най-високата част е на кулата завършва с ветропоказател. Красота! Знам, че колкото и да обикалям страните й – циферблат няма да намеря. Часовникът бие на всеки кръгъл час и така указва времето.

Орхание е преименуван на Ботевград през 1934-та, а преди няколко години, когато бях тук, за да видя кулата, научих, че през 70-те години, по времето на социализма, е имало два проекта относно нейната съдба.

Единият предвиждал събарянето й,

а другият преместването й – незнайно къде…

Мирослава Иванова