Морски офис, епизод 4

  Бански на дини. Сладоледи върху запалка. Шарени хавлии, на които пише TikTok. Лятото е във всяка щампа, която се мярка пред погледа ми. Пълен кич, който е пропил и разговорите за: ботокс, изкуствени бюстове, удължаване на коса и още: премахване на бенки, оплаквания от болки в ставите и нередовен стомах. Животът боледува и това личи дори на морето и в темите, които се подхващат по обедно време.

Кръчмичката на плажа вече е пълна. На последната свободна пейка и половин маса се настанява семейство с момченце, красиво като ангел. Майката, веднага започва да мляска. След малко облизва пръстите си шумно. На ред е мъжът й, който се оригва след третата глътка бира. Бързо я изпива цялата и изпраща жена си за още. Казва, май на мен:

„Когато спра да пуша, започвам да пия! Ха-ха-ха!“

Звучи гръцка музика. „Раз, два. Мах. Клякане“. На съседната маса теоретизират песента със стъпки на танц. После вдигат тост: „От тази година до септември другата – все да ти е топло!“

На масата до тях изстискват лимон върху порции с риба, каквато никога не са яли. Едва ли ще я запомнят и когато на следващата година я поръчат пак – отново ще им звучи и вкуси непознато. Добавили са си и кюфтета и пържени картофи, за да знаят какво ядат и да са сигурни, че ще се заситят. Две жени пък говорят за местните, които правят консерви с паламут. Те ядат чернокоп и след малко едната започва да обяснява на другата, че чернокопът е всъщност „малкото“ на лефера…

Изобщо нямам представа защо водя тази стенограма на всичко, което стигне до ушите ми. Кенчето ми бира е вече празно, но върху него все още пише „Морето е тук!“

Тук по-интересното общество са гмуркачите.

Те са не просто друга бира. Те са друго море. Интересно ми е да ги наблюдавам как влизат и излизат от водата, облечени в неопрени с големи бутилки на гърбовете. Знам, че предпочитат мястото, защото е удобно за оборудване и спускане и плавно набиране на дълбочина, а от тук и плавно изравняване на налягането. Знам също и че на различни дълбочини наоколо са спуснати котви, мотори и други атракции за подводно наблюдение.

По времето на соца тук е действала многолюдна военна водолазна база. Всъщност и сега, върхът на Маслен нос е територия на военните, непристъпна за туристите. Точно там се намира и фарът, видим само от водата.

За пръв път дойдох тук преди няколко години по черен път, през гориста местност, която ми се стори още по-живописна,

когато в далечината пред фаровете премина сърна…

Озовах се на Маслен нос точно в полунощ, преди пълнолуние и беше юли. На светлините от луната и челника вече предчувствах гледката от следващата сутрин.

Морето тук просто подплиснуваше и това беше най-яката медитация, която съсипаният от нерви и робата човек може да си „пусне“. Плажът на Маслен нос не е с пясък, а с много приятно заоблени миди, върху които може да си метнеш шалте и да спиш като къпан без да си се къпал (в морето). Но така беше първия път.

Почти всички хора, около които обядвам днес са дошли тук по море, с водно такси, както го наричат, пристигащо за десетина минути от пристанището на Приморско. Няколкото шезлонги с чадъри се заемат веднага. А скоро след тях и масите в кръчмичката.

Турското име на Маслен нос е Зейтин бурун, защото някога тук се разбил кораб, който превозвал зехтин. „Кога е станало?“ – питам един от постоянно пребиваващите през лятото. А той ми отговаря: „Някога. Никой не знае кога.“