Морски офис, епизод 3

  След пет следобед, слънцето е угасило най-ярките си светлини, а морето се е приготвило за представление. Днес, то е почти равно като тепсия и е предоставило сцената си на огромна трупа падълбордисти. Лежа във водата със синята възглавничка, с която плувам, не можейки да плувам, и ги наблюдавам. Малките вълнички от време на време закриват дъските на сърфистите и създават илюзията, че те гребат, стъпили директно върху водата… Истински спектакъл!

Обикновено идваме на плажа привечер, на практика към края на софийското работно време. Всъщност „офисът“, който вече почти любовно наричаме „лагера“, толкова силно притегля всички ни, че дори отиването към плажа, не е лесна работа.

Гледан отдалеч, плажът „Корал“ прилича на двор в детска градина.

Весел и жизнерадостен е! Върху огромния му пясъчник са забити хаотично шарени чадъри, някои от които са тук цяло лято, а около тях са скупчени пояси, дюшеци, кофички, формички, гребла и пластмасови самосвали. Сутрин, преди да са дошли хората, може да се разхождате между плажните им принадлежности, които са същински инсталации на открито.

Вечер, разбира се, плажът опустява и цялото му население се връща обратно към къмпинга, чиято най-оживена част е едно естествено образувано малко площадче. Караваните тук са разположени с веранди една към друга и в общото пространство между тях животът тече най-различен. Ето как:

Мъж, гол до кръста и с избеляло червени къси гащи се е изстъпил почти на пътеката, а жена му му обира гърба с машинка.

Диагонално срещу тях до голяма скара се е разположил един пичага с челна лампа. Все още е съвсем светло, но той сигурно планира да пече до тъмно. В съседство, жена простира пране пред караваната, на която има табела КМЕТ. Не се притеснява от дима, който се задава от скарата. Изглежда в къмпинга идват много месоядци, защото на доста места приятно мирише на печено. От караваната с изрисувана платноходка излиза господин с чисто бяла коса и още по-чисто бели панталони. Облечен е като за истински площад и сякаш отива на вечеря в някое от заведенията до стара катедрала. Вероятно жена му, която е седнала на верандата е световна шапмионка по гладене. Нямам представа дали се организират такива състезания, но наситено жълтата риза на мъжа е безупречна, няма нито една бръчица.

Две деца скачат на батут, равномерно, като махало на часовник.

Топка се търкаля, но никой не я гони.

Тук, и особено вечер, не само малките, но и възрастните, а също и домашните им любимци имат игри и им се отдават.

Предполагам, че някои от хората, които се мяркат пред очите ми изобщо не се познават помежду си, но къмпингът, морето и лятото, толкова са ги сближили, че никой на никого не се дразни, сърди или чуди. Всички са готини и всеки има място във вечерната картина. И най-вече – всички имат право на своята безгрижна почивка и на своите дни свобода. Представям си, че когато се приберат у дома, ще започват разказите си за морето с:

„Беше много весело“.

Ако обаче решите да излезете някъде и да вечеряте навън – на ваше разположение е ресторантът на хотел „Морско конче“, който също попада на територията на къмпинга и е съвсем до морето. Може да отидете и до ресторанта на съседния къмпинг „Якото място“ или в кръчмата на „Кум Кашла“. Това са пешеходните варианти. Впрочем Лозенец е на около 6 000 крачки, като ходенето е само по плажа. Разбира се наоколо, и с кола, имате доста други възможности. В една от вечерите ние отскочихме до Варвара. Установихме, че дори към края на сезона е почти невъзможно да хапнеш без резервация.

Каквото и да сте намислили да правите, преди вечеря вероятно ще ви се прииска да се изкъпете подобаващо. Тогава е препоръчително да използвате баните на къмпинга.

Чисти са и срещу жетон от 1 лев получавате 10 минути силна струя топла вода.

През площадчето, за което ви разказах се минава само, ако объркате пътя за банята.

Така че към горната вечерна картина, прибавете и един минувач с хавлия под мишница и жетон в джоба.

Мирослава Иванова