Морски офис, епизод 2

Мелницата в Несебър ми прилича на необичайно едра старица от приказките и винаги, когато се запътя към нея, а то значи веднъж на десетина години, започвам да се чудя дали пък някой не я е разомагьосал. Представям си я като красива мома, преждевременно сбабичкосана по силата на някакво проклятие, започнало да действа точно преди сватбата й с най-желания исполин от тези краища.

Е, приказката продължава, мелницата е тук и тази година, точно каквато я познаваме всички. Припича се на слънцето, оставя кормораните да кацат по раменете й и приветства туристите с поскърцващи от вятъра старчески кости.

Нямам абсолютно никаква работа тук, но се оказва, че морско-офисната ми програма, често ще прилича на тази на хората, които са дошли само на море. И ето ме в Несебър! Вървя бавно, с летни стъпки, изравнявам се с мелницата, после я подминавам, за да стигна до Стария град.

Всяка от уличките във вътрешността му ме кара да се чувствам като във филм от травъл канал.

Толкова приятно и живописно е всичко тук. Ресторантчета, антикварни магазини, бижутерийни, сувенирни, галерийни… Какви ли не! И като че ли във всяка от тукашните къщи има скрин, който се отваря за лятно проветрение и продан пред туристите. На маси по улицата са извадени и разперени покривки и миля, подредени са ангелчета, изплетени на една кука, също и вълнени чорапи. Разминавам се с хора с тен, които също зяпат и „проблемът“ им е да решат: първо да вземат сладолед и после да седнат някъде да хапнат или да направят обратното.

Да ви кажа, от такива места винаги съм искала да си тръгна с някакво знание и ако може да е нещо за четене, обаче за после. По стар, преддигитален инстинкт, на щандчетата с картички започнах да търся книжка за Несебър. Тук нямаше, там нямаше, най-после намерих една. С избеляла първа корица, кой знае от кога висеше тук.

От опит знам, че тези книжки са способни да „вкарат човека в пътя“, защото обикновено техните маршрути и тези на без цел разхождащите се туристи не съвпадат. Книжката, с която се сдобих, обикаля с кратки сведения петнайсетина от запазените стари църкви на Несебър. Но и без това знание, а само според това, което се усеща и вижда, човек разбира колко древна, религиозна територия е Несебър. „Намолено и със силна енергия“, както съм чувала да определят подобни места.

Освен това разбрах, че сравнително запазените мелници от османско време са общо три.

Едната, най-емблематичната, е тази на провлака, свързващ новия и стария град, която и тази година е тук! Втората, и останалата от нея каменна, цилиндрична основа, се намира до базиликата „Света Богородица Елеуса“. А третата… Ах, третата! Тя също е „омагьосана“, откакто е била впримчена между фасадите на хотел. Снимки с приклещената й снага периодично обикалят мрежата с коментари, в които хората се чудят и не вярват на очите си.

Интересно какво ли би се произнесъл Езоп по този случай. Не знаех, че една от версиите за произхода на прочутия баснописец, го определя като тракиец, роден около 620 г. пр.н.е. в Месемврия, днешен Несебър.

Мирослава Иванова